absence

{'æbsəns}
1. отсъствие
ABSENCE without leave воен. самоволно отлъчване, самоотлъчка
sentenced in one's ABSENCE осъден задочно
2. липса
in the ABSENCE of по липса на
3. разсеяност, невнимание
to have fits of ABSENCE изпадам от време на време в състояние на разсеяност

* * *

{'absъns} n 1. отсъствие; absence without leave воен. самоволно отл

* * *

отсъствие; липса;

* * *

1. absence without leave воен. самоволно отлъчване, самоотлъчка 2. in the absence of по липса на 3. sentenced in one's absence осъден задочно 4. to have fits of absence из-падам от време на време в състояние на разсеяност 5. липса 6. отсъствие 7. разсеяност, невнимание

* * *

absence[´æbsəns] n 1. отсъствие, липса; \absence of mind разсеяност, несъсредоточеност; \absence without leave (AWOL) воен. самоволно отлъчване; leave of \absence отпуск; to be conspicuous by o.'s \absence отсъствието ми се чувства; sentenced in his \absence осъден задочно; \absence of proof липса на доказателства; \absence of contrast тех. недостатъчен контраст; \absence of current ел. липса на ток; 2. разсеяност; невнимание; he has fits of \absence понякога той е разсеян.